-20 юли 1891 г. на връх Бузлуджа се събират представителите на социалистическите дружинки в България и учредяват БСДП.
Присъстват около 30 души, между тях основни дейци са: Димитър Благоев (даваме кратка биография в сайта), Никола Габровски, Евтим Дабев, Тодор Постомпиров, Константин Бозвелиев, Сава Мутафов, Иван Кутев...
-1 ноември 1892 г. излиза в. „Работник”
-юли 1893 г. партията участва за пръв път на избори; получава ок. 1000 гласа
-1894 г. Стамболовия терор достига и социалистите – побоища, арести, интерниран е Д.Благоев
-февруари 1894 г. обединение на БСДПартия и БСДСъюз в БРСДП – работническа социалдемократическа партия. Издания: сп. „Ден”, в. „Работник”, „Другар”
-юли 1894 г. участват в избори, първо разцепление: Д.Благоев и привържениците му срещу дребнобуржоазните елементи в партията, които са съгласни на съюзи и съглашения с другите партии
-1897 г. Благоев издава сп. „Ново време”
-5 септември 1897 г. излиза в. „Работнически вестник”, редактори Георги Кирков и Евтим Дабев
-27 май 1899 г. членът на БРСДП Цанко Церковски, свиква учредяване на БЗНС (след кървава разправа на буржоазията срещу селските бунтове, в които загиват 96 човека и над 800 са ранени). Благоев е за сътрудничество с партията на българските селяни, но не обвързвайки се с дребнобуржоазните й елементи, а с обикновения български отруден и изнемогващ от данъци селянин. По това време БРСДП има 64 организации и ок. 1760 члена.
-1901 – 1903 са обявени 47 стачки на работници, много от тях ръководени от БРСДП. Основани са 53 синдикални дружества. Това е период и на сериозни разногласия в партията – начело на опортюнизма и т.н. общоделци застава Я.Сакъзов. От 7 депутати социалисти, 3 са т.н. тесни социалисти и 4 т.н. общоделци, т.е. които са за общи дела със другите буржоазни партии. Д.Благоев посочва верния път – не участие във властта на всяка цена, а безкористна марксиско-ленинска борба с буржоазията.
-юли 1903 г. на X конгрес на партията се изключват всички общоделци
-1904 г. на XI конгрес се взема решение за обединяване на марксиско-революционните синдикати в един Общ Работнически Синдикален Съюз (ОРСС). В Пловдив се състои учредителен конгрес на ОРСС, като за цел се поставя защитата на работниците, класовата борба под ръководството на партията. Първите отговорници на съюза са Георги Кирков и Георги Димитров.
-юни 1906 г. първа масова стачка под ръководството на партията – над 1000 миньори от Перник с искания за 8 часов работен ден, увеличаване на заплатите... Следват стачките на железничарите, в 1908 г. на текстилците в Сливен... ОРСС наброява 2084 члена с 73 дружества. Същата 1908 година БРСДП изключва още една опортюнистка група – на прогресистите, налапали въдицата на Лео (Лев) Троцки и Кръстю Раковски за обединение на всички социалисти в България в една партия.
-1909 – 1910 г. ОРСС провежда 155 стачки, участвали над 8 000 работници.
-1910 г. на избори БРСДП има първо мнозинство в община Самоков (след 2 години и в Сливен).
-1912 г. в партията членуват 2923 души, образуване на Съюз на работническата социалистическа младеж (да не се бърка с РМС, създаден 1928 г.).
-1913 г. след катастрофата на Фердинанд в Междусъюзническата война, БРСДП стояла на позицията за Балканска федерация, печели на изборите 18 мандата. Със започването на Първата световна война, БРСДП също пише манифест определящ позицията ни като чужда на нашите интереси, опасна и разрушаваща. Плеханов иска да застанем на позицията на Съглашението, предложение отхвърлено от Благоев с блестящото предричане на революцията в Русия: „...пораженията на големи народи водят и към поражение на „стария ред”, на царизма, и към революции”. След Плеханов, Парвус иска от партията да застане на позициите на Тройния съюз, предложение също решително отхвърлено.
-1918 г. България е в ново поражение след ПСВ, революцията в Русия е победила, български войници се подготвят за въстание след организаторска работа на БРСДП – това води до бързи ответни действия на западно-реакционните страни, англо-американците подписаха набързо неизгодно споразумение с България само и само за да може тя по-бързо да потуши народната, войнишка въстаническа вълна. На 30.09.1918 г. въстанието е жестоко потушено; силите в България са твърде слаби за да повторят великото дело на руската революция.
-27 май 1919 г. XXII конгрес на БРСДП решава да промени името й на Българска Комунистическа Партия; брой на членовете вече над 20 000; в ЦК влизат Димитър Благоев, Георги Кирков, Васил Коларов, Христо Кабакчиев, Тодор Луканов, Георги Димитров, Никола Пенев.
-юли 1919 г. след протести организирани от БКП, К.Пастухов обявява военно положение и забранява всякакви демонстрации; буржоазията се страхува от нова революционна вълна в следвоенния глад и епидемии.
-август 1919 г. на избори БКП получава 120 000 гласа, 47 депутати, водена от БЗНС с 180 000 гласа. Стамболийски предлага на БКП и СДП коалиция, но комунистическата партия не приема предложението.
-27 декември 1919 г. Транспортна стачка завършила неуспешно; 1920 г. нови избори с които Стамболийски иска да получи мнозинство без коалиции; БКП завладява 22 града и 65 села.
-1921 г. БКП има 38 000 члена, ОРСС 30 000 члена, младежкия същз 20 000 члена
-1923 г. на избори БКП получава 200 000 гласа, водена от БЗНС; това води до организиране на фашистко-буржоазията и преврат на 9 юни 1923 г.
-11 юни 1923 г. започва въстание на народа против деветоюнския реакционизъм. След телеграма на Тодор Луканов в която призовава комунистите за неутралитет, въстанието е бързо ликвидирано; заловен и убит е А.Стамболийски
-7 август 1923 г. ЦК взима за пръв път решение за вземане на властта чрез въстание; Т.Луканов не е изключен от ръководството, въпреки несъгласието му за въстаническа дейност.
-септември 1923 г. хиляди комунисти арестувани, затворени клубове и издания; Септемврийско въстание организирано от БКП – поради своята немасовост претърпява неуспех; следва жесток терор за който А.Страшимиров пише: „Клаха народа си, както и турчин не го е клал”.
-ноември 1923 г. реакционизма насрочва избори, в които блокът работници-селяни (нелегално БКП-БЗНС) получава над 300 000 гласа
-февруари 1924 г. БКП създава легална организация Партия на труда и в. „Знаме” след като още от 9 юни е принудена да не съществува легално под старото име; на 2 април 1924 г. обаче и тази организация и ОРСС са принудени да бъдат закрити от новата власт
-7 май 1924 г. почива Димитър Благоев
-17 май 1924 г. в нелегалност партията се принуждава да създаде военен център с главна цел завземане на властта чрез масово въстание, а също и създаване на чети действащи в единични наказателни акции; септември войската и полицията се удвоява в численост и започва отпор; убит е членът на ЦК Димо Хаджидимов, по-късно и Вълчо Иванов, Яко Доросиев, Тодор Страшимиров, Хараламби Стоянов, Вела Пискова, Христо Гюлеметов, Коста Шулев и мн.др.
-16 април 1925 г. атентат в църквата „Св.Неделя”; масови арести, побоища; убити са Коста Янков, Иван Манев, Жеко Димитров, Темелко Ненков, Ана Маймункова; поетите Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев и мн.др.
-август 1925 г. организиране на нов синдикат – Независими Работнически Професионални Съюзи (НРПС); 1926 г. БКП организира т.нар. „безпартийни групи” за участие в избори
-февруари 1927 г. създаване на Работническа Партия в България (РП) – легална форма на БКП; същата година партията организира стачки, печели 4 депутатски места, а в 1928 г. се създава и Работнически Младежки Съюз (РМС).
-есента 1929 г. след Берлинския пленум в партията превес взимат т.нар. леви сектанти
-юни 1931 г. на избори РП получава 170 000 гласа (30 депутатски места), водена от Народния блок. Партията започва вълна от стачки (потушени с убийства), разгръща голяма печатна дейност (вестници „Работническо дело”, „Ехо”, „Поглед”, Жупел”, „Единство”, „РЛФ”, „Равенство”, „Звезда”, „Учителска борба”, „Вик” и др.)
-1932 г. на общински избори РП получава 200 000 гласа (с болшинство в София); създава се Съюз на приятелите на СССР. Нелегалните организации на БКП наброяват 3000 членове, РП – 30 000, РМС – 16 000, НРПС – 9000; създава се и Български Общ Народен Студентски Съюз (БОНСС)
-1933 г. нацисткият режим арестува членовете на ЦК Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев по скалъпено обвинение за подпалване на Райхстага. Г.Димитров защитава смело съратниците си, обръща хода на делото и след международен контрапроцес е произнесена оправдателна присъда; СССР признава тримата членове на ЦК за свои поданици и те биват освободени.
-януари 1933 г. убит е депутатът комунист Христо Трайков; април - комунистите са изгонени от парламента; май - убит е секретарят на ЦК Петко Напетов; арести в страната, смъртни присъди...
-19 май 1934 г. Военния съюз извършва преврат; забранени са всички партии; парламента - разпуснат
-март 1935 г. начело на партията застават Г.Димитров (от август начело и на Коминтерна) и В.Коларов; в страната - Станке Димитров, Трайчо Костов, Георги Дамянов
-август 1935 г. на VII си конгрес Коминтерна решава създаване на Народен фронт в страните в Източна Европа, срещу фашизма.
-май 1936 г. партията провежда тютюноработническа стачка с 25 000 участници; на 24 май провеждат голяма студентска демонстрация; създава се Централен Младежки Констутиционен Комитет; същата година партията изпраща над 400 доброволци за да се сражават на страната на Испанската република в започналата гражданска война срещу фашистите на Франко; създава се книгоиздателство "Българска книжнина"
- декември 1936 г. организирано е голямо народнофронтофско погребение на проф. Асен Златаров, участват над 50 000 души
- март 1938 г. на парламентарни избори, въпреки терора и нарушенията народния фронт получава 1 млн. гласа; от 160 депутати 63 са техни; още на първото заседание комунистите са изгонени; решено е официално да съществува само работническа партия - БРП (сливат се БКП и РП, БКМС и РМС)
- 1 май 1939 г. на първомайската демострация при сблъсъци с полицията са ранени над 100 души, арестувани над 300
- януари 1940 г. проведени са нови парламентарни избори с всеобщ терор и фалшификации, БРП има "преброени" 600 000 гласа, но пълното послушно мнозинство е профашистко, оглавено от Богдан Филов; организират се протести и стачки (юни месец стачкуват 30 000 тютюноработници)
- 1 март 1941 г. Филов подписва Тристранния пакт, у нас влиза 680 000 фашистка войска; на 6 април хитлеристите нападат Югославия и Гърция, а на 22 юни нападат СССР. Политбюро на БКП решава да започне въоръжена борба: пристигат 55 военнообучени политемигранти; създава се радиостанция "Христо Ботев", "Народен глас"; създават се партизански чети и отряди
- 1941 - 1942 г. бойните групи извършват над 150 акции, създадени са Ботевградски отряд, "Чавдар", Антон Иванов" и др.; от казармите бягат и се присъединяват в отрядите 633 души; властта интернира ок. 1000 известни комунисти и антифашисти
- 1 юни разстрелян е русофилът генерал Владимир Заимов; 26 юни 1942 г. разстреляни са 18 народни бойци начело с Цвятко Радойнов, а месец по-късно още 6-ма начело с Антон Иванов
- 17 юли 1942 г. създава се Отечествен фронт; изградени са ок. 100 комитета; печатни органи в. "Побуда", "Патриот", "Бюлетин", "Отечествен фронт"
- 1943 г. ЦК предтавя Директива за въоръжено въстание; създава се Народноосвободителна въстаническа армия (НОВА) начело с Христо Михайлов; организират 12 оперативни зони в страната; властта размества голям брой войска и полиция за отпор на партизанските отряди, но без особени успехи, местното селско население подкрепя антифашистките бойни групи
- 3 март 1943 г. полицията стреля по демонстранти студенти и работници, масови арести; същата година умира Борис III; сформира се първият войнишки партизански батальон "Христо Ботев"
- 1944 г. разширява се партизанкото движение - нови отряди и бригади; из цялата страна се водят тежки боеве с новосформираните жандармски сили; лятото на 1944 г. са убити 5-ма членове на ЦК на РМС; хиляди акции, хиляди блокирани селища...
- 23 август 1944 Румъния отпада от хитлеристката коялиция; нашият регентски съвет отчаяно решава, че вече ще пази неутралитет
-24 август 1944 г. ЦК на БРП взема решение за всенародно въстание; започва сериозна работа по подготовката му
- 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България; започва превземане на села и градове от четите на ОФ, стачки, демонстрации против фашистката власт
- 8 септември 1944 г. сутринта Червената армия пресича границата на България; посрещнати са топло от народа; ЦК взема решение същата нощ да се превземат основни точки в столицата: военно министерство, поща, гара, Народно събрание и т.н.
-9 септември 1944 г. новият министър председател Кимон Георгиев обявява Декларация на правителството на ОФ
/Страницата е в процес на допълване и дообработване/
Присъстват около 30 души, между тях основни дейци са: Димитър Благоев (даваме кратка биография в сайта), Никола Габровски, Евтим Дабев, Тодор Постомпиров, Константин Бозвелиев, Сава Мутафов, Иван Кутев...
-1 ноември 1892 г. излиза в. „Работник”
-юли 1893 г. партията участва за пръв път на избори; получава ок. 1000 гласа
-1894 г. Стамболовия терор достига и социалистите – побоища, арести, интерниран е Д.Благоев
-февруари 1894 г. обединение на БСДПартия и БСДСъюз в БРСДП – работническа социалдемократическа партия. Издания: сп. „Ден”, в. „Работник”, „Другар”
-юли 1894 г. участват в избори, първо разцепление: Д.Благоев и привържениците му срещу дребнобуржоазните елементи в партията, които са съгласни на съюзи и съглашения с другите партии
-1897 г. Благоев издава сп. „Ново време”
-5 септември 1897 г. излиза в. „Работнически вестник”, редактори Георги Кирков и Евтим Дабев
-27 май 1899 г. членът на БРСДП Цанко Церковски, свиква учредяване на БЗНС (след кървава разправа на буржоазията срещу селските бунтове, в които загиват 96 човека и над 800 са ранени). Благоев е за сътрудничество с партията на българските селяни, но не обвързвайки се с дребнобуржоазните й елементи, а с обикновения български отруден и изнемогващ от данъци селянин. По това време БРСДП има 64 организации и ок. 1760 члена.
-1901 – 1903 са обявени 47 стачки на работници, много от тях ръководени от БРСДП. Основани са 53 синдикални дружества. Това е период и на сериозни разногласия в партията – начело на опортюнизма и т.н. общоделци застава Я.Сакъзов. От 7 депутати социалисти, 3 са т.н. тесни социалисти и 4 т.н. общоделци, т.е. които са за общи дела със другите буржоазни партии. Д.Благоев посочва верния път – не участие във властта на всяка цена, а безкористна марксиско-ленинска борба с буржоазията.
-юли 1903 г. на X конгрес на партията се изключват всички общоделци
-1904 г. на XI конгрес се взема решение за обединяване на марксиско-революционните синдикати в един Общ Работнически Синдикален Съюз (ОРСС). В Пловдив се състои учредителен конгрес на ОРСС, като за цел се поставя защитата на работниците, класовата борба под ръководството на партията. Първите отговорници на съюза са Георги Кирков и Георги Димитров.
-юни 1906 г. първа масова стачка под ръководството на партията – над 1000 миньори от Перник с искания за 8 часов работен ден, увеличаване на заплатите... Следват стачките на железничарите, в 1908 г. на текстилците в Сливен... ОРСС наброява 2084 члена с 73 дружества. Същата 1908 година БРСДП изключва още една опортюнистка група – на прогресистите, налапали въдицата на Лео (Лев) Троцки и Кръстю Раковски за обединение на всички социалисти в България в една партия.
-1909 – 1910 г. ОРСС провежда 155 стачки, участвали над 8 000 работници.
-1910 г. на избори БРСДП има първо мнозинство в община Самоков (след 2 години и в Сливен).
-1912 г. в партията членуват 2923 души, образуване на Съюз на работническата социалистическа младеж (да не се бърка с РМС, създаден 1928 г.).
-1913 г. след катастрофата на Фердинанд в Междусъюзническата война, БРСДП стояла на позицията за Балканска федерация, печели на изборите 18 мандата. Със започването на Първата световна война, БРСДП също пише манифест определящ позицията ни като чужда на нашите интереси, опасна и разрушаваща. Плеханов иска да застанем на позицията на Съглашението, предложение отхвърлено от Благоев с блестящото предричане на революцията в Русия: „...пораженията на големи народи водят и към поражение на „стария ред”, на царизма, и към революции”. След Плеханов, Парвус иска от партията да застане на позициите на Тройния съюз, предложение също решително отхвърлено.
-1918 г. България е в ново поражение след ПСВ, революцията в Русия е победила, български войници се подготвят за въстание след организаторска работа на БРСДП – това води до бързи ответни действия на западно-реакционните страни, англо-американците подписаха набързо неизгодно споразумение с България само и само за да може тя по-бързо да потуши народната, войнишка въстаническа вълна. На 30.09.1918 г. въстанието е жестоко потушено; силите в България са твърде слаби за да повторят великото дело на руската революция.
-27 май 1919 г. XXII конгрес на БРСДП решава да промени името й на Българска Комунистическа Партия; брой на членовете вече над 20 000; в ЦК влизат Димитър Благоев, Георги Кирков, Васил Коларов, Христо Кабакчиев, Тодор Луканов, Георги Димитров, Никола Пенев.
-юли 1919 г. след протести организирани от БКП, К.Пастухов обявява военно положение и забранява всякакви демонстрации; буржоазията се страхува от нова революционна вълна в следвоенния глад и епидемии.
-август 1919 г. на избори БКП получава 120 000 гласа, 47 депутати, водена от БЗНС с 180 000 гласа. Стамболийски предлага на БКП и СДП коалиция, но комунистическата партия не приема предложението.
-27 декември 1919 г. Транспортна стачка завършила неуспешно; 1920 г. нови избори с които Стамболийски иска да получи мнозинство без коалиции; БКП завладява 22 града и 65 села.
-1921 г. БКП има 38 000 члена, ОРСС 30 000 члена, младежкия същз 20 000 члена
-1923 г. на избори БКП получава 200 000 гласа, водена от БЗНС; това води до организиране на фашистко-буржоазията и преврат на 9 юни 1923 г.
-11 юни 1923 г. започва въстание на народа против деветоюнския реакционизъм. След телеграма на Тодор Луканов в която призовава комунистите за неутралитет, въстанието е бързо ликвидирано; заловен и убит е А.Стамболийски
-7 август 1923 г. ЦК взима за пръв път решение за вземане на властта чрез въстание; Т.Луканов не е изключен от ръководството, въпреки несъгласието му за въстаническа дейност.
-септември 1923 г. хиляди комунисти арестувани, затворени клубове и издания; Септемврийско въстание организирано от БКП – поради своята немасовост претърпява неуспех; следва жесток терор за който А.Страшимиров пише: „Клаха народа си, както и турчин не го е клал”.
-ноември 1923 г. реакционизма насрочва избори, в които блокът работници-селяни (нелегално БКП-БЗНС) получава над 300 000 гласа
-февруари 1924 г. БКП създава легална организация Партия на труда и в. „Знаме” след като още от 9 юни е принудена да не съществува легално под старото име; на 2 април 1924 г. обаче и тази организация и ОРСС са принудени да бъдат закрити от новата власт
-7 май 1924 г. почива Димитър Благоев
-17 май 1924 г. в нелегалност партията се принуждава да създаде военен център с главна цел завземане на властта чрез масово въстание, а също и създаване на чети действащи в единични наказателни акции; септември войската и полицията се удвоява в численост и започва отпор; убит е членът на ЦК Димо Хаджидимов, по-късно и Вълчо Иванов, Яко Доросиев, Тодор Страшимиров, Хараламби Стоянов, Вела Пискова, Христо Гюлеметов, Коста Шулев и мн.др.
-16 април 1925 г. атентат в църквата „Св.Неделя”; масови арести, побоища; убити са Коста Янков, Иван Манев, Жеко Димитров, Темелко Ненков, Ана Маймункова; поетите Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев и мн.др.
-август 1925 г. организиране на нов синдикат – Независими Работнически Професионални Съюзи (НРПС); 1926 г. БКП организира т.нар. „безпартийни групи” за участие в избори
-февруари 1927 г. създаване на Работническа Партия в България (РП) – легална форма на БКП; същата година партията организира стачки, печели 4 депутатски места, а в 1928 г. се създава и Работнически Младежки Съюз (РМС).
-есента 1929 г. след Берлинския пленум в партията превес взимат т.нар. леви сектанти
-юни 1931 г. на избори РП получава 170 000 гласа (30 депутатски места), водена от Народния блок. Партията започва вълна от стачки (потушени с убийства), разгръща голяма печатна дейност (вестници „Работническо дело”, „Ехо”, „Поглед”, Жупел”, „Единство”, „РЛФ”, „Равенство”, „Звезда”, „Учителска борба”, „Вик” и др.)
-1932 г. на общински избори РП получава 200 000 гласа (с болшинство в София); създава се Съюз на приятелите на СССР. Нелегалните организации на БКП наброяват 3000 членове, РП – 30 000, РМС – 16 000, НРПС – 9000; създава се и Български Общ Народен Студентски Съюз (БОНСС)
-1933 г. нацисткият режим арестува членовете на ЦК Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев по скалъпено обвинение за подпалване на Райхстага. Г.Димитров защитава смело съратниците си, обръща хода на делото и след международен контрапроцес е произнесена оправдателна присъда; СССР признава тримата членове на ЦК за свои поданици и те биват освободени.
-януари 1933 г. убит е депутатът комунист Христо Трайков; април - комунистите са изгонени от парламента; май - убит е секретарят на ЦК Петко Напетов; арести в страната, смъртни присъди...
-19 май 1934 г. Военния съюз извършва преврат; забранени са всички партии; парламента - разпуснат
-март 1935 г. начело на партията застават Г.Димитров (от август начело и на Коминтерна) и В.Коларов; в страната - Станке Димитров, Трайчо Костов, Георги Дамянов
-август 1935 г. на VII си конгрес Коминтерна решава създаване на Народен фронт в страните в Източна Европа, срещу фашизма.
-май 1936 г. партията провежда тютюноработническа стачка с 25 000 участници; на 24 май провеждат голяма студентска демонстрация; създава се Централен Младежки Констутиционен Комитет; същата година партията изпраща над 400 доброволци за да се сражават на страната на Испанската република в започналата гражданска война срещу фашистите на Франко; създава се книгоиздателство "Българска книжнина"
- декември 1936 г. организирано е голямо народнофронтофско погребение на проф. Асен Златаров, участват над 50 000 души
- март 1938 г. на парламентарни избори, въпреки терора и нарушенията народния фронт получава 1 млн. гласа; от 160 депутати 63 са техни; още на първото заседание комунистите са изгонени; решено е официално да съществува само работническа партия - БРП (сливат се БКП и РП, БКМС и РМС)
- 1 май 1939 г. на първомайската демострация при сблъсъци с полицията са ранени над 100 души, арестувани над 300
- януари 1940 г. проведени са нови парламентарни избори с всеобщ терор и фалшификации, БРП има "преброени" 600 000 гласа, но пълното послушно мнозинство е профашистко, оглавено от Богдан Филов; организират се протести и стачки (юни месец стачкуват 30 000 тютюноработници)
- 1 март 1941 г. Филов подписва Тристранния пакт, у нас влиза 680 000 фашистка войска; на 6 април хитлеристите нападат Югославия и Гърция, а на 22 юни нападат СССР. Политбюро на БКП решава да започне въоръжена борба: пристигат 55 военнообучени политемигранти; създава се радиостанция "Христо Ботев", "Народен глас"; създават се партизански чети и отряди
- 1941 - 1942 г. бойните групи извършват над 150 акции, създадени са Ботевградски отряд, "Чавдар", Антон Иванов" и др.; от казармите бягат и се присъединяват в отрядите 633 души; властта интернира ок. 1000 известни комунисти и антифашисти
- 1 юни разстрелян е русофилът генерал Владимир Заимов; 26 юни 1942 г. разстреляни са 18 народни бойци начело с Цвятко Радойнов, а месец по-късно още 6-ма начело с Антон Иванов
- 17 юли 1942 г. създава се Отечествен фронт; изградени са ок. 100 комитета; печатни органи в. "Побуда", "Патриот", "Бюлетин", "Отечествен фронт"
- 1943 г. ЦК предтавя Директива за въоръжено въстание; създава се Народноосвободителна въстаническа армия (НОВА) начело с Христо Михайлов; организират 12 оперативни зони в страната; властта размества голям брой войска и полиция за отпор на партизанските отряди, но без особени успехи, местното селско население подкрепя антифашистките бойни групи
- 3 март 1943 г. полицията стреля по демонстранти студенти и работници, масови арести; същата година умира Борис III; сформира се първият войнишки партизански батальон "Христо Ботев"
- 1944 г. разширява се партизанкото движение - нови отряди и бригади; из цялата страна се водят тежки боеве с новосформираните жандармски сили; лятото на 1944 г. са убити 5-ма членове на ЦК на РМС; хиляди акции, хиляди блокирани селища...
- 23 август 1944 Румъния отпада от хитлеристката коялиция; нашият регентски съвет отчаяно решава, че вече ще пази неутралитет
-24 август 1944 г. ЦК на БРП взема решение за всенародно въстание; започва сериозна работа по подготовката му
- 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България; започва превземане на села и градове от четите на ОФ, стачки, демонстрации против фашистката власт
- 8 септември 1944 г. сутринта Червената армия пресича границата на България; посрещнати са топло от народа; ЦК взема решение същата нощ да се превземат основни точки в столицата: военно министерство, поща, гара, Народно събрание и т.н.
-9 септември 1944 г. новият министър председател Кимон Георгиев обявява Декларация на правителството на ОФ
/Страницата е в процес на допълване и дообработване/
